13 окт. 2010 г., 10:26

Винаги нещо се случва

938 0 21

Неща обикновени няма

Живот като бездънна яма

Състезаваме се помежду си

Губим се в ума си

Надценяваме се в нещата

Къде остана простотата

Неранимост и непримиримост

Живеем в несъвместимост

Ако не получиш страдаш

От седлото на живота падаш

Ако получиш страдаш

Да го задържиш и да не даваш

Живеем в страх че няма да успеем

От простите неща се пазим...

Да не изпростеем

Винаги нещо се случва

Нещо в нас се заключва отключва

На човеците присъщото

Нищо не остава същото

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Деничин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Силно! А ние...все така не знаем какво искаме...а простите неща са всъщност най-красиви...
  • Здравей,Любо!Да се радваме на малките неща, на багрите на есента, на лъчите на слънцето, на това, че сме живи и здрави!Хубав ден ти пожелавам!
  • Пепи ,Водолейче,Маги,Сеси благодаря за вниманието !!!Усмивки топли като есента!!!
  • Много си прав, Любо! Поздрави за истинния стих!
  • така си е...много хубав стих, Любомир...
    сърдечен поздрав.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...