13 oct 2010, 10:26

Винаги нещо се случва

  Poesía
933 0 21

Неща обикновени няма

Живот като бездънна яма

Състезаваме се помежду си

Губим се в ума си

Надценяваме се в нещата

Къде остана простотата

Неранимост и непримиримост

Живеем в несъвместимост

Ако не получиш страдаш

От седлото на живота падаш

Ако получиш страдаш

Да го задържиш и да не даваш

Живеем в страх че няма да успеем

От простите неща се пазим...

Да не изпростеем

Винаги нещо се случва

Нещо в нас се заключва отключва

На човеците присъщото

Нищо не остава същото

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Силно! А ние...все така не знаем какво искаме...а простите неща са всъщност най-красиви...
  • Здравей,Любо!Да се радваме на малките неща, на багрите на есента, на лъчите на слънцето, на това, че сме живи и здрави!Хубав ден ти пожелавам!
  • Пепи ,Водолейче,Маги,Сеси благодаря за вниманието !!!Усмивки топли като есента!!!
  • Много си прав, Любо! Поздрави за истинния стих!
  • така си е...много хубав стих, Любомир...
    сърдечен поздрав.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...