Oct 13, 2010, 10:26 AM

Винаги нещо се случва

  Poetry
929 0 21

Неща обикновени няма

Живот като бездънна яма

Състезаваме се помежду си

Губим се в ума си

Надценяваме се в нещата

Къде остана простотата

Неранимост и непримиримост

Живеем в несъвместимост

Ако не получиш страдаш

От седлото на живота падаш

Ако получиш страдаш

Да го задържиш и да не даваш

Живеем в страх че няма да успеем

От простите неща се пазим...

Да не изпростеем

Винаги нещо се случва

Нещо в нас се заключва отключва

На човеците присъщото

Нищо не остава същото

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир Деничин All rights reserved.

Comments

Comments

  • Силно! А ние...все така не знаем какво искаме...а простите неща са всъщност най-красиви...
  • Здравей,Любо!Да се радваме на малките неща, на багрите на есента, на лъчите на слънцето, на това, че сме живи и здрави!Хубав ден ти пожелавам!
  • Пепи ,Водолейче,Маги,Сеси благодаря за вниманието !!!Усмивки топли като есента!!!
  • Много си прав, Любо! Поздрави за истинния стих!
  • така си е...много хубав стих, Любомир...
    сърдечен поздрав.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...