И ето пак - робиня на Ерато
наведена, с перо в ръка...
Сърцето ми със нейното в едно е слято,
душите ни - в една душа!
Тя сили дава ми да продължа
да знам, да пиша, да творя...
И зная, тя държи ме за ръка,
щом думите по листа започна да редя...
Ерато, любима моя, майка и сестра,
на него може, но на теб
не ще изневеря!...
27.04.2009
© Теодора Арнаудова Все права защищены
И..недей да изневеряваш в никакъв случай( само на Ерато!)!
Прелестен стих!
Ники