5 февр. 2007 г., 02:57

Виниш ме...

1.3K 0 7
Виниш ли ме, че всичко във живота получавам?
Щом искам и се справям с лекота,
за секунди аз врага си побеждавам,
виновна ли съм, питам за това?

Виниш ли ме, че искам да живея,
че искам да се справям винаги сама,
че вместо да мечтая и лелея,
се блъскам и работя без да спя?

Нима не ти харесва, че съм упорита
и че всички във краката ми залитат.
Или че съм рязка, гласовита,
че хората за всичко мене питат?

Да, зная че съм методична
и не мога да живея в безпорядък,
не мога да се правя на безлична,
не мога да се глезя до припадък.

Нима си мислиш, че от нищо не ми пука,
че от нищо и от никой не се плаша,
приятелю, та аз съм ровила в боклука,
и просто се научих да не плача.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариа Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....