5.02.2007 г., 2:57

Виниш ме...

1.3K 0 7
Виниш ли ме, че всичко във живота получавам?
Щом искам и се справям с лекота,
за секунди аз врага си побеждавам,
виновна ли съм, питам за това?

Виниш ли ме, че искам да живея,
че искам да се справям винаги сама,
че вместо да мечтая и лелея,
се блъскам и работя без да спя?

Нима не ти харесва, че съм упорита
и че всички във краката ми залитат.
Или че съм рязка, гласовита,
че хората за всичко мене питат?

Да, зная че съм методична
и не мога да живея в безпорядък,
не мога да се правя на безлична,
не мога да се глезя до припадък.

Нима си мислиш, че от нищо не ми пука,
че от нищо и от никой не се плаша,
приятелю, та аз съм ровила в боклука,
и просто се научих да не плача.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариа Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...