Feb 5, 2007, 2:57 AM

Виниш ме...

  Poetry
1.3K 0 7
Виниш ли ме, че всичко във живота получавам?
Щом искам и се справям с лекота,
за секунди аз врага си побеждавам,
виновна ли съм, питам за това?

Виниш ли ме, че искам да живея,
че искам да се справям винаги сама,
че вместо да мечтая и лелея,
се блъскам и работя без да спя?

Нима не ти харесва, че съм упорита
и че всички във краката ми залитат.
Или че съм рязка, гласовита,
че хората за всичко мене питат?

Да, зная че съм методична
и не мога да живея в безпорядък,
не мога да се правя на безлична,
не мога да се глезя до припадък.

Нима си мислиш, че от нищо не ми пука,
че от нищо и от никой не се плаша,
приятелю, та аз съм ровила в боклука,
и просто се научих да не плача.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариа All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...