25 окт. 2018 г., 08:25

Вино

695 0 0

Ако ти се заблудиш,

спреш или се изгубиш,

знам,

това не ще бъде

на пътуването ни краят.

Защо ли?

Защото дъха на Духа ми

ти вдишал си вече,

защото до омая

от Граала в сърцето ми

Светлина пил си.

 

Да, има жажда такава една,

утолявана с вечно пиянство.

За радост или пък за беда,

до края на дните си земни,

от онова Вино пенливо

не изтрезняваме. 

 

Какво е общото между

кръвта и виното ли?

Разбира се,

не само цвета.

Преди кръвта да потече

във вените на отрочето мило,

Духът в телата земни е кипял

като онова пенливо, руйно Вино.

 

Самадхи

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гюлсер Мазлум Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...