Ако ти се заблудиш,
спреш или се изгубиш,
знам,
това не ще бъде
на пътуването ни краят.
Защо ли?
Защото дъха на Духа ми
ти вдишал си вече,
защото до омая
от Граала в сърцето ми
Светлина пил си.
Да, има жажда такава една,
утолявана с вечно пиянство.
За радост или пък за беда,
до края на дните си земни,
от онова Вино пенливо
не изтрезняваме.
Какво е общото между
кръвта и виното ли?
Разбира се,
не само цвета.
Преди кръвта да потече
във вените на отрочето мило,
Духът в телата земни е кипял
като онова пенливо, руйно Вино.
Самадхи
© Гюлсер Мазлум Все права защищены