25.10.2018 г., 8:25

Вино

696 0 0

Ако ти се заблудиш,

спреш или се изгубиш,

знам,

това не ще бъде

на пътуването ни краят.

Защо ли?

Защото дъха на Духа ми

ти вдишал си вече,

защото до омая

от Граала в сърцето ми

Светлина пил си.

 

Да, има жажда такава една,

утолявана с вечно пиянство.

За радост или пък за беда,

до края на дните си земни,

от онова Вино пенливо

не изтрезняваме. 

 

Какво е общото между

кръвта и виното ли?

Разбира се,

не само цвета.

Преди кръвта да потече

във вените на отрочето мило,

Духът в телата земни е кипял

като онова пенливо, руйно Вино.

 

Самадхи

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гюлсер Мазлум Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...