Ve2666 (Василка Ябанджиева) Ve2666 (Василка Ябанджиева)
30 541
4 февр. 2018 г., 09:37

Вино и любов

1.5K 1 4

Налей ми вино, мамо –

старо, отлежало, 

от онова,  направено с 

любов от дядо. 

 

Налей и нека ме опие, 

гузна съвест да изтрие, 

че без него

гроздето не ражда, гние! 

 

Не ме научи, 

как да го зарежа!

В стара бъчва как

с любов да го положа. 

 

Да стане пивко, кат омайно биле. 

Да ми дава здраве, сили. 

Знаеш. Само любовта ме днес окриля... 

Налей ми! Нека се напия. 

 

 

 

 

. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Вино и любов

13 место

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0