Вино и любов
Налей ми вино, мамо –
старо, отлежало,
от онова, направено с
любов от дядо.
Налей и нека ме опие,
гузна съвест да изтрие,
че без него
гроздето не ражда, гние!
Не ме научи,
как да го зарежа!
В стара бъчва как
с любов да го положа.
Да стане пивко, кат омайно биле.
Да ми дава здраве, сили.
Знаеш. Само любовта ме днес окриля...
Налей ми! Нека се напия.
.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
Много хубаво!
