Налей ми вино, мамо –
старо, отлежало,
от онова, направено с
любов от дядо.
Налей и нека ме опие,
гузна съвест да изтрие,
че без него
гроздето не ражда, гние!
Не ме научи,
как да го зарежа!
В стара бъчва как
с любов да го положа.
Да стане пивко, кат омайно биле.
Да ми дава здраве, сили.
Знаеш. Само любовта ме днес окриля...
Налей ми! Нека се напия.
.
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Много хубаво!