Налей ми вино, мамо –
старо, отлежало,
от онова, направено с
любов от дядо.
Налей и нека ме опие,
гузна съвест да изтрие,
че без него
гроздето не ражда, гние!
Не ме научи,
как да го зарежа!
В стара бъчва как
с любов да го положа.
Да стане пивко, кат омайно биле.
Да ми дава здраве, сили.
Знаеш. Само любовта ме днес окриля...
Налей ми! Нека се напия.
.
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Много хубаво!