9 сент. 2020 г., 14:09

Вино и спомени 

  Поэзия
961 14 31

Далече е мама. Пък татко си нямам,

понеже от болест спомина се.

Старо е кучето. Тъмен е храмът.

Изтича гласът ми на викове.

 

Изтича на капки, изтича на спомени

и после във свещ се превръщам.

Горя ли? Горя ли в ръцете ти, Господи,

когато при тебе се връщам?

 

И бъдеще няма, а минало още

в сърцето ми пари със въглен.

Горя ли, горя ли, в ръцете ти , Боже

когато от тебе си тръгвам?

 

Далече е мама. Сестра ми я няма.

Родът се разпада на клетки.

Земята безкрайна на точица стана

когато направихме сметките.

 

От кал ли съм още? И колко ще мога

в света да изкарам без корени.

Далече е мама. Баща ми  - при Бога.

Преливам със вино и спомени.

 

 

 

 

 

© Деница Гарелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??