Вино от любов
Нощното небе целува прага
и се моли да го приютя.
То не знае, че при мене ляга
мъж, със който мога да летя.
Че очите му са върховете,
към които стрелкам се без страх.
Чуй, небе, иди при боговете,
упои ги с моя женски смях!
Щом изпият виното от чувства,
ще им пратя своя благослов.
Любовта е осмото изкуство.
Нито ден без вино от любов!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
Благородно завиждам, че си намерила вдъхновението си за този любовен стих 