Нощното небе целува прага
и се моли да го приютя.
То не знае, че при мене ляга
мъж, със който мога да летя.
Че очите му са върховете,
към които стрелкам се без страх.
Чуй, небе, иди при боговете,
упои ги с моя женски смях!
Щом изпият виното от чувства,
ще им пратя своя благослов.
Любовта е осмото изкуство.
Нито ден без вино от любов!
© Мария Панайотова All rights reserved.
Благородно завиждам, че си намерила вдъхновението си за този любовен стих
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
