Нощното небе целува прага
и се моли да го приютя.
То не знае, че при мене ляга
мъж, със който мога да летя.
Че очите му са върховете,
към които стрелкам се без страх.
Чуй, небе, иди при боговете,
упои ги с моя женски смях!
Щом изпият виното от чувства,
ще им пратя своя благослов.
Любовта е осмото изкуство.
Нито ден без вино от любов!
© Мария Панайотова All rights reserved.
Благородно завиждам, че си намерила вдъхновението си за този любовен стих
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
