30 мая 2008 г., 14:11

Вино от спомени

1K 0 15
 

 

Вино  от  спомени 

 

Натежали  гроздове  от спомени

презряват  необрани  в  паметта  ми.

Зърната им, забравили за формата,

болезнено се пукат - като рани. 

 

А соковете ферментират бавно -

до младо вино, кипнало от огън.

То просто ме подтиква към забрава

и глътките си да броя - не мога. 

 

Не търся  вече смисъл във нещата -

причините за тях ме подлудяват.

Блуждал съм дълго из живота кратък,

за да изгубя своята дребнавост.

 

А не измамни спомени да чопля

от гроздове, които не  откъснах.

Лъжа е, че виното ще ме стопли -

когато е от спомени, то втръсва.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Калчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...