May 30, 2008, 2:11 PM

Вино от спомени 

  Poetry » Phylosophy
834 0 15
 

 

Вино  от  спомени 

 

Натежали  гроздове  от спомени

презряват  необрани  в  паметта  ми.

Зърната им, забравили за формата,

болезнено се пукат - като рани. 

 

А соковете ферментират бавно -

до младо вино, кипнало от огън.

То просто ме подтиква към забрава

и глътките си да броя - не мога. 

 

Не търся  вече смисъл във нещата -

причините за тях ме подлудяват.

Блуждал съм дълго из живота кратък,

за да изгубя своята дребнавост.

 

А не измамни спомени да чопля

от гроздове, които не  откъснах.

Лъжа е, че виното ще ме стопли -

когато е от спомени, то втръсва.

 

© Александър Калчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??