Вино от спомени
Вино от спомени
Натежали гроздове от спомени
презряват необрани в паметта ми.
Зърната им, забравили за формата,
болезнено се пукат - като рани.
А соковете ферментират бавно -
до младо вино, кипнало от огън.
То просто ме подтиква към забрава
и глътките си да броя - не мога.
Не търся вече смисъл във нещата -
причините за тях ме подлудяват.
Блуждал съм дълго из живота кратък,
за да изгубя своята дребнавост.
А не измамни спомени да чопля
от гроздове, които не откъснах.
Лъжа е, че виното ще ме стопли -
когато е от спомени, то втръсва.
© Александър Калчев All rights reserved.
