Винораздел
Винораздел
Напиши по душата ми… със език
на колко зими сме разстояние?
Колко нощи със шеметен вик
те възкачвах… гола и праведна?
Колко букви разбърка безсмислено,
уловил във капана си смисъла?
В глупостта ми откри ли хитрост
и в съдбата ми – зла орисница?
Начертай, не със разум, с безумие
диаграмата на безчувствието.
Ще изпишеш ли права линия,
щом налива от празно в пусто?
И... остави ме… Нека витая…
с аромат на къпиново вино.
Тази резерва се пази във Рая.
Чака случай. Да я изпием.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Георгиева Все права защищены
