Винораздел
Винораздел
Напиши по душата ми… със език
на колко зими сме разстояние?
Колко нощи със шеметен вик
те възкачвах… гола и праведна?
Колко букви разбърка безсмислено,
уловил във капана си смисъла?
В глупостта ми откри ли хитрост
и в съдбата ми – зла орисница?
Начертай, не със разум, с безумие
диаграмата на безчувствието.
Ще изпишеш ли права линия,
щом налива от празно в пусто?
И... остави ме… Нека витая…
с аромат на къпиново вино.
Тази резерва се пази във Рая.
Чака случай. Да я изпием.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Георгиева Всички права запазени
