aap (Ангел)
862 3585
8 июн. 2023 г., 00:04

Виновен че обича 

  Поэзия
506 3 3

Пожар да бях, щях да прегоря...

Порой да бях, щях да се размия.

Пустиня зее във сърце ми,

сълзи оазиси създават.

 

Не ми се иска вече да воювам,

омръзна ми да бъда сам!?

Отказах се от собствената радост,

сред близки пак съм сам.

 

Дарявах обич, себе си раздавах

на Света обявявах че съм тук

и защитавам това, което съм сглобил.

Но войната в мен била е... загубих?

 

Яростта е лош съветник -

а завистта тя била е в дома ни...

не вярвали те във любовта,

за тях корем не пълни.

 

 

© Ангел Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря,Приятелю,Младене за разбирането,топлите слова,за истинското усещане и болката която съдържа тя.Радвам се че те имам.

    Сенилга,мила трогна ме с превода на споделеното от мен...найстина звучи чудесно за което много ти ,Благодаря.Благодаря и за любими.Хубава вечер и много усмивки.

    Вики Милчева ,Благодаря за любими,усмихната вечер!🌹
  • Чудесно!

    "Пожар да бях, щях да прегоря...
    Порой да бях, щях да се размия.
    Пустиня зее във сърце ми,
    сълзи оазиси създават."

    Экспесс перевод -

    Был бы огнем давно сгорел бы
    А был бы ливнем, то уже б сошел,
    Одна пустыня в сердце бедном,
    а в ней оазизы от слез.
  • "Не ми се иска вече да воювам,
    омръзна ми да бъда сам!?
    Отказах се от собствената радост,
    сред близки пак съм сам."

    Навлизаш в същината на нещата, Ачо. Понякога човек се чувства най-самотен сред най-близките си хора, но пък без тях не може. Такива са парадоксите на битието - необясними и неотменими. Поздравление!
Предложения
: ??:??