Виновен че обича
Пожар да бях, щях да прегоря...
Порой да бях, щях да се размия.
Пустиня зее във сърце ми,
сълзи оазиси създават.
Не ми се иска вече да воювам,
омръзна ми да бъда сам!?
Отказах се от собствената радост,
сред близки пак съм сам.
Дарявах обич, себе си раздавах
на Света обявявах че съм тук
и защитавам това, което съм сглобил.
Но войната в мен била е... загубих?
Яростта е лош съветник -
а завистта тя била е в дома ни...
не вярвали те във любовта,
за тях корем не пълни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
