Сутрин е.
Главата ме боли, не толкова от алкохолен глад,
отколкото от чувства връхлетели върху мен.
Една жена, приятелка на моето сърце,
не е добре.
Болна е в това градче.
Болестта й е Любов.
Принудена в клетка да стои,
а нейният любим празнуваше си той,
без да направи опит да я освободи.
За мен тя не е виновна.
Виновна е Съдбата.
© Наско кирилов Все права защищены