Mar 5, 2014, 3:21 PM

Виновна е...

  Poetry » Love
659 0 0

Сутрин е.

Главата ме боли, не толкова от алкохолен глад,

отколкото от чувства връхлетели върху мен.

Една жена, приятелка на моето сърце,

не е добре.

Болна е в това градче.

Болестта й е Любов.

Принудена в клетка да стои,

а нейният любим празнуваше си той,

без да направи опит да я освободи.

За мен тя не е виновна.

Виновна е Съдбата.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наско кирилов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...