Виновно ли е цветето,когато,
озарено от сноп слънчеви лъчи,
намира в пурпурна позлата
свойте най-приказни мечти?
Виновна ли съм аз,че властно
ме мамят твоите очи?
И водят ме по път опасен
към най-безумните мечти?
Как станалото ми изпи очите...
Сърцето ми тупти с тъга!
Ти си зорница в мечтите
и слънчев лъч в моята душа!
© Миночка Митева Все права защищены