2 нояб. 2007 г., 14:45
Виновна ли съм?!
Вятърът мислите ми гони.
Надявам се да ги отнесе далеч.
Безмълвна изповед тихо се отрони,
но за теб днес тя не бе на дневен ред.
Тъжни птици, все по- упорити,
се завръщат в главата ми сега
и с кална безнадеждност пропити,
свиват си трайно гнезда.
Наистина старая се да се отърся,
утеха в мисли за други да потърся,
но ми омръзва лудо срещу себе си да тичам. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация