2 нояб. 2007 г., 14:45

Виновна ли съм?!

866 0 1

Виновна ли съм?!

 

Вятърът мислите ми гони.

Надявам се да ги отнесе далеч.

Безмълвна изповед тихо се отрони,

но за теб днес тя не бе на дневен ред.

 

Тъжни птици, все по- упорити,

се завръщат в главата ми сега

и с кална безнадеждност пропити,

свиват си трайно гнезда.

 

Наистина старая се да се отърся,

утеха в мисли за други да потърся,

но ми омръзва лудо срещу себе си да тичам.

Виновна ли съм, че те обичам?!?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...