Виновна ли съм?!
Вятърът мислите ми гони.
Надявам се да ги отнесе далеч.
Безмълвна изповед тихо се отрони,
но за теб днес тя не бе на дневен ред.
Тъжни птици, все по- упорити,
се завръщат в главата ми сега
и с кална безнадеждност пропити,
свиват си трайно гнезда.
Наистина старая се да се отърся,
утеха в мисли за други да потърся,
но ми омръзва лудо срещу себе си да тичам.
Виновна ли съм, че те обичам?!?© Нели All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
