Виновна ли съм?!
Вятърът мислите ми гони.
Надявам се да ги отнесе далеч.
Безмълвна изповед тихо се отрони,
но за теб днес тя не бе на дневен ред.
Тъжни птици, все по- упорити,
се завръщат в главата ми сега
и с кална безнадеждност пропити,
свиват си трайно гнезда.
Наистина старая се да се отърся,
утеха в мисли за други да потърся,
но ми омръзва лудо срещу себе си да тичам.
Виновна ли съм, че те обичам?!?© Нели All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
