16 июн. 2010 г., 23:47

Виртуална изповед

695 1 1

 

 

Стига вече виртуални любови!

Аз имам нужда от доза реалност!

Нима беше малко, че ме отрови,

та ме водиш към онази фаталност...

 

Слагам край на среднощните чатове,

на флиртове и страстите – грешните.

На гоненица вече  да тичаме

изморихме се, край и на песните.

 

Писна ми от принцове и приказки,

измислени, нереално красиви.

Аз искам мъж, а не малки, питащи

хлапаци. Край на блянове ронливи!

 

Омръзна ми да гледам букви, вместо

да чувам гласа ти нежен отблизо.

Съжалявам, ама писна ми просто

да си живея живота през пръсти...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефка Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...