16.06.2010 г., 23:47

Виртуална изповед

690 1 1

 

 

Стига вече виртуални любови!

Аз имам нужда от доза реалност!

Нима беше малко, че ме отрови,

та ме водиш към онази фаталност...

 

Слагам край на среднощните чатове,

на флиртове и страстите – грешните.

На гоненица вече  да тичаме

изморихме се, край и на песните.

 

Писна ми от принцове и приказки,

измислени, нереално красиви.

Аз искам мъж, а не малки, питащи

хлапаци. Край на блянове ронливи!

 

Омръзна ми да гледам букви, вместо

да чувам гласа ти нежен отблизо.

Съжалявам, ама писна ми просто

да си живея живота през пръсти...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефка Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...