Jun 16, 2010, 11:47 PM

Виртуална изповед

  Poetry
688 1 1

 

 

Стига вече виртуални любови!

Аз имам нужда от доза реалност!

Нима беше малко, че ме отрови,

та ме водиш към онази фаталност...

 

Слагам край на среднощните чатове,

на флиртове и страстите – грешните.

На гоненица вече  да тичаме

изморихме се, край и на песните.

 

Писна ми от принцове и приказки,

измислени, нереално красиви.

Аз искам мъж, а не малки, питащи

хлапаци. Край на блянове ронливи!

 

Омръзна ми да гледам букви, вместо

да чувам гласа ти нежен отблизо.

Съжалявам, ама писна ми просто

да си живея живота през пръсти...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефка Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...