16 jun 2010, 23:47

Виртуална изповед

  Poesía
698 1 1

 

 

Стига вече виртуални любови!

Аз имам нужда от доза реалност!

Нима беше малко, че ме отрови,

та ме водиш към онази фаталност...

 

Слагам край на среднощните чатове,

на флиртове и страстите – грешните.

На гоненица вече  да тичаме

изморихме се, край и на песните.

 

Писна ми от принцове и приказки,

измислени, нереално красиви.

Аз искам мъж, а не малки, питащи

хлапаци. Край на блянове ронливи!

 

Омръзна ми да гледам букви, вместо

да чувам гласа ти нежен отблизо.

Съжалявам, ама писна ми просто

да си живея живота през пръсти...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефка Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...