11 янв. 2009 г., 16:36

Виртуална любов II

1.1K 0 11

Тази наша любов,

във имейли събрана,

всяка нощ у дома

чета и пиша признания.

Съвсем наопаки вече живея -

уж те имам, със теб съм,

но в душата ми е студено.

Нямам нерви до края

по интернет да целувам.

 

Уморих се - да знаеш,

от виртуалните нощи.

И двамата сме наясно

какво е жажда гореща.

Ела, за Бога, ела,

и оттук отведи ме!

Крайно време е - да,

двама с теб да се срещнем...

И в очите ти да пренощувам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Здравка Бонева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ех...в очите ти да пренощувам...хубаво е.
  • И това си има своята стойност.Поздравления за сиха!
  • и аз съм в това положение хареса ми и дано последва "Виртуалната, вече реална любов"
  • Не разбирам...трябва ли да сме герои в стиховете си, за да ги напишем!? Моля ви, не ме оприличавайте с лирическата!
    Поздрави на всички!
  • Имам стих с подобно съдържание, Здравка.
    И със същия повик.
    Зарадвах се много.
    Поздрав!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...