11 янв. 2009 г., 16:36

Виртуална любов II

1.1K 0 11

Тази наша любов,

във имейли събрана,

всяка нощ у дома

чета и пиша признания.

Съвсем наопаки вече живея -

уж те имам, със теб съм,

но в душата ми е студено.

Нямам нерви до края

по интернет да целувам.

 

Уморих се - да знаеш,

от виртуалните нощи.

И двамата сме наясно

какво е жажда гореща.

Ела, за Бога, ела,

и оттук отведи ме!

Крайно време е - да,

двама с теб да се срещнем...

И в очите ти да пренощувам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Здравка Бонева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ех...в очите ти да пренощувам...хубаво е.
  • И това си има своята стойност.Поздравления за сиха!
  • и аз съм в това положение хареса ми и дано последва "Виртуалната, вече реална любов"
  • Не разбирам...трябва ли да сме герои в стиховете си, за да ги напишем!? Моля ви, не ме оприличавайте с лирическата!
    Поздрави на всички!
  • Имам стих с подобно съдържание, Здравка.
    И със същия повик.
    Зарадвах се много.
    Поздрав!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...