Тази наша любов,
във имейли събрана,
всяка нощ у дома
чета и пиша признания.
Съвсем наопаки вече живея -
уж те имам, със теб съм,
но в душата ми е студено.
Нямам нерви до края
по интернет да целувам.
Уморих се - да знаеш,
от виртуалните нощи.
И двамата сме наясно
какво е жажда гореща.
Ела, за Бога, ела,
и оттук отведи ме!
Крайно време е - да,
двама с теб да се срещнем...
И в очите ти да пренощувам.
© Здравка Бонева All rights reserved.
хареса ми и дано последва "Виртуалната, вече реална любов"
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
