20 нояб. 2025 г., 20:03

Виртуално хоро

78 0 0

ВИРТУАЛНО ХОРО

 

Тръгваме смело към себе си,

но далеч преди да се приближим,

започваме припряно да мислим

за много тънки варианти на бягство,

защото интуитивно, дълбоко усещаме,

че от тая съдбовна среща много боли

и Съзнанието раздвоено предприема

предпазваща, спешна телепортация

към по-тихи, спокойни и плитки води.

По-смелите продължават настойчиво

пак и пак, отново да пробват

силата притегателна на потайните дълбини,

в които решили са, да загробят

сивото еднообразие на днешните дни,

що яко ни стиска за гушите

и ни принуждава, да си мълчим

за това, което касае съдбите ни,

затворили дълбоко в телата си

виталния живец на душите си.

 

20.11.2025г.гр.Свищов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Кръстев Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...