Nov 20, 2025, 8:03 PM

Виртуално хоро

  Poetry
79 0 0

ВИРТУАЛНО ХОРО

 

Тръгваме смело към себе си,

но далеч преди да се приближим,

започваме припряно да мислим

за много тънки варианти на бягство,

защото интуитивно, дълбоко усещаме,

че от тая съдбовна среща много боли

и Съзнанието раздвоено предприема

предпазваща, спешна телепортация

към по-тихи, спокойни и плитки води.

По-смелите продължават настойчиво

пак и пак, отново да пробват

силата притегателна на потайните дълбини,

в които решили са, да загробят

сивото еднообразие на днешните дни,

що яко ни стиска за гушите

и ни принуждава, да си мълчим

за това, което касае съдбите ни,

затворили дълбоко в телата си

виталния живец на душите си.

 

20.11.2025г.гр.Свищов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Кръстев All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...