20.11.2025 г., 20:03

Виртуално хоро

77 0 0

ВИРТУАЛНО ХОРО

 

Тръгваме смело към себе си,

но далеч преди да се приближим,

започваме припряно да мислим

за много тънки варианти на бягство,

защото интуитивно, дълбоко усещаме,

че от тая съдбовна среща много боли

и Съзнанието раздвоено предприема

предпазваща, спешна телепортация

към по-тихи, спокойни и плитки води.

По-смелите продължават настойчиво

пак и пак, отново да пробват

силата притегателна на потайните дълбини,

в които решили са, да загробят

сивото еднообразие на днешните дни,

що яко ни стиска за гушите

и ни принуждава, да си мълчим

за това, което касае съдбите ни,

затворили дълбоко в телата си

виталния живец на душите си.

 

20.11.2025г.гр.Свищов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...