Вишната е пак родила в двора
Вишната е пак родила в двора,
през листите й плод наднича, аленее,
като страни на граовска девойка.
Пришумяват изкривените й клони
с полъха на Струма, песента на баба
им приглася с помена за Марко Кралевити.
От душата идват думите, мелодията й
подхваща дядо с чука от барачката,
майстори с усмивка новата ни люлка.
Полюшват се във спомена и клонът,
и дъсчици излинели люлчени, шумата
припява и кълвач долита, чук-чук-чука.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ели Все права защищены
Прекрасни спомени ми навя.
