Вишнев цвят ще завали
(Svidna)
Гъста тъмнина –мастило,
коприна вплете в кадифе,
наметна на земята було,
а тя отпусна рамене.
Но, тъмното по тебе лази,
попива в твоето лице,
прииждат мисли на талази,
страхът ми сви си колелце.
Съмнение сърцето къса,
забива нокти в мен, дере,
душата ми препуска боса,
бунтува се в едно море.
Тъма- лъжливо покривало,
ти в две очи се разтопи,
усмихнат ли се в утро бяло
и вишнев цвят ще завали!
© Евгения Георгиева Все права защищены