Височинна илюзия
Изглеждаше ми толкова голяма,
подпряла гордо с рамена небето!
Мечтаех сянка облачна да няма,
а аз да се любувам на лицето ти.
Дори орлите, дръзнали да литнат
над тебе, висота за да покажат,
ядосваха ме, че не ме попитаха
и исках дързостта им да накажа.
Излишен беше и урокът птичи:
гнездо не подарявай ти на вятъра.
Съветите приемах с безразличие.
Не знаех, че статистка съм в театъра.
И паметник качих собственоръчно
издялан на върха ти илюзорен.
А болката, когато ме отлъчи,
без капка милост в пропаст ме събори.
Тогава чак разбрах, че планината
в младежките ми сънища измислени
дори не съществува. А душата
се храни само от кристални истини.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
