15 авг. 2009 г., 12:11

Високо

543 0 0

ВИСОКО

 

Високо е бравата на вратата,

не стигам сама да отворя,

ключът за лампата - на стената,

шоколадът - в секцията скрит.

 

Пораснах на ръст като мама,

справям се с всичко, но се повдигна

летвата на моите желания.

Пак не мога да ги стигна.

 

И пак протягам детски пръсти.

Цял живот останах си дете,

което се пресяга, моли, търси...

Надява се да порасте.

 

Кога ще порасна, Господи,

толкова високо,

че с пръстчета да докосна нозете Ти...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Албена Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...