15.08.2009 г., 12:11 ч.

Високо 

  Поезия » Философска
351 0 0

ВИСОКО

 

Високо е бравата на вратата,

не стигам сама да отворя,

ключът за лампата - на стената,

шоколадът - в секцията скрит.

 

Пораснах на ръст като мама,

справям се с всичко, но се повдигна

летвата на моите желания.

Пак не мога да ги стигна.

 

И пак протягам детски пръсти.

Цял живот останах си дете,

което се пресяга, моли, търси...

Надява се да порасте.

 

Кога ще порасна, Господи,

толкова високо,

че с пръстчета да докосна нозете Ти...

© Албена Стефанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??