ВИСОКО
Високо е бравата на вратата,
не стигам сама да отворя,
ключът за лампата - на стената,
шоколадът - в секцията скрит.
Пораснах на ръст като мама,
справям се с всичко, но се повдигна
летвата на моите желания.
Пак не мога да ги стигна.
И пак протягам детски пръсти.
Цял живот останах си дете,
което се пресяга, моли, търси...
Надява се да порасте.
Кога ще порасна, Господи,
толкова високо,
че с пръстчета да докосна нозете Ти...
© Албена Стефанова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
