Aug 15, 2009, 12:11 PM

Високо 

  Poetry » Phylosophy
404 0 0
ВИСОКО
Високо е бравата на вратата,
не стигам сама да отворя,
ключът за лампата - на стената,
шоколадът - в секцията скрит.
Пораснах на ръст като мама,
справям се с всичко, но се повдигна
летвата на моите желания.
Пак не мога да ги стигна.
И пак протягам детски пръсти.
Цял живот останах си дете,
което се пресяга, моли, търси... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Стефанова All rights reserved.

Random works
: ??:??