6 янв. 2012 г., 13:51

Витрина 

  Поэзия » Философская
1485 0 13
Не зяпай моята витрина,
отвън излъскана до блясък,
зад паравана погледни ме,
а може би и по-нататък?
Душата ми кълбо търкаля
във лабиринта на живота.
Очите - нишката начална,
са портите към сто посоки.
Решиш ли по една да тръгнеш,
вземи стоманени обуща,
тояжка с по-дебела дръжка -
щом смелостта ти закуцука. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Иванова Все права защищены

Предложения
: ??:??