Витрина
Не зяпай моята витрина,
отвън излъскана до блясък,
зад паравана погледни ме,
а може би и по-нататък?
Душата ми кълбо търкаля
във лабиринта на живота.
Очите - нишката начална,
са портите към сто посоки.
Решиш ли по една да тръгнеш,
вземи стоманени обуща,
тояжка с по-дебела дръжка -
щом смелостта ти закуцука.
Големите неща пропускай,
между детайлите тършувай.
И си спомни, за всеки случай,
пет-шест молитви, ще си струва.
Щом някой ден без дъх пристигнеш
до дом със спуснати кепенци,
опасан с остра тел бодлива,
отпред - с витрина, за претенции...
Моли нощта да падне бързо.
Луната във фенер напъхай.
С последната си капка дързост
нахлуй, от мен да ме измъкнеш.
© Гергана Иванова All rights reserved.
