10 мая 2013 г., 23:20  

Vivace 

  Поэзия
544 0 8

Vivace

 

Сурови са представите ми за деня

и сокът на стеблото, жив все още,

не би горял, не би ме стоплил

в тъмата на прииждащите нощи.

 

Разумно бе да прекроя сама света,

по форма и подобие на своя смисъл,

така, че ръбовете на деня

да не протриват всяка обща мисъл,

 

но моят свят е толкова…

междинно-неизвестно-неуместен.

И въпреки това отново искам

от всекиго поне пред себе си да бъде честен.



 

 

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??