Vivace
Vivace
Сурови са представите ми за деня
и сокът на стеблото, жив все още,
не би горял, не би ме стоплил
в тъмата на прииждащите нощи.
Разумно бе да прекроя сама света,
по форма и подобие на своя смисъл,
така, че ръбовете на деня
да не протриват всяка обща мисъл,
но моят свят е толкова…
междинно-неизвестно-неуместен.
И въпреки това отново искам
от всекиго поне пред себе си да бъде честен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
