May 10, 2013, 11:20 PM  

Vivace 

  Poetry
543 0 8

Vivace

 

Сурови са представите ми за деня

и сокът на стеблото, жив все още,

не би горял, не би ме стоплил

в тъмата на прииждащите нощи.

 

Разумно бе да прекроя сама света,

по форма и подобие на своя смисъл,

така, че ръбовете на деня

да не протриват всяка обща мисъл,

 

но моят свят е толкова…

междинно-неизвестно-неуместен.

И въпреки това отново искам

от всекиго поне пред себе си да бъде честен.



 

 

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??