Vivace
Сурови са представите ми за деня
и сокът на стеблото, жив все още,
не би горял, не би ме стоплил
в тъмата на прииждащите нощи.
Разумно бе да прекроя сама света,
по форма и подобие на своя смисъл,
така, че ръбовете на деня
да не протриват всяка обща мисъл,
но моят свят е толкова…
междинно-неизвестно-неуместен.
И въпреки това отново искам
от всекиго поне пред себе си да бъде честен.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
