1 сент. 2010 г., 19:45
Вкаменена сълза
На Елица Ангелова (Водата)
И понеже и мама напусна шпалира
край очите ми тъмни – изстъргани миди,
кой е луд да ми носи безмълвната лира –
ни на мъртвите - враг, ни на живите – свиден.
Ако Господ се сети от стръмната вишка
да захвърли око любопитно из здрача,
той ще зърне как изгрева теглиш с въздишка
и притопляш дъха ми, преди да заплача.
И преливаш в душата ми – пукната стомна –
ненапита светулкова нежност от юли, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация