Вкаменена сълза (На Елица Ангелова)
Вкаменена сълза
На Елица Ангелова (Водата)
И понеже и мама напусна шпалира
край очите ми тъмни – изстъргани миди,
кой е луд да ми носи безмълвната лира –
ни на мъртвите - враг, ни на живите – свиден.
Ако Господ се сети от стръмната вишка
да захвърли око любопитно из здрача,
той ще зърне как изгрева теглиш с въздишка
и притопляш дъха ми, преди да заплача.
И преливаш в душата ми – пукната стомна –
ненапита светулкова нежност от юли,
ала аз след минута едва ли ще помня
кой и мълния гневна в мен с пръст ще затули.
И се рея край теб, смръщил челото тъмно,
ни за ласка готов, ни на укор обръгнал,
а слухът като коркова тапа ще гръмне,
че Жената, която съм вдишвал, си тръгва.
И защото отвикнах да правя молебен
я за дъжд, за усмивка през рамо, самотен
като сфинкс ще застина, загледан след тебе...
Вкаменена сълза по брега на живота.
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
