Скоростно завъртане...

Причерняване... Припадък.

Колко още от това ще има?

Въртящи се снежинки,

запълват всяка празнина,

всяко пространство, в което

ти се присаждаш като корен.

Като паразит.

Но не! За теб това не е достатъчно!

Ти искаш още да изпи(т)ваш чувствата ми!

Да ги привличаш, с очи да ги обвиваш

и бавно да изсмукваш въздуха им!

Затова сега снежинките изстудяват

пресните ми, топли рани.

Незараснали предишните, ти отваряш нови!

И пак, присаждането продължава...

Скоростно завъртане...

Причерняване... Припадък.