Jun 14, 2009, 8:01 PM

Вкоренен

  Poetry » Other
1.1K 0 0

Скоростно завъртане...

Причерняване... Припадък.

Колко още от това ще има?

Въртящи се снежинки,

запълват всяка празнина,

всяко пространство, в което

ти се присаждаш като корен.

Като паразит.

Но не! За теб това не е достатъчно!

Ти искаш още да изпи(т)ваш чувствата ми!

Да ги привличаш, с очи да ги обвиваш

и бавно да изсмукваш въздуха им!

Затова сега снежинките изстудяват

пресните ми, топли рани.

Незараснали предишните, ти отваряш нови!

И пак, присаждането продължава...

Скоростно завъртане...

Причерняване... Припадък.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...