Jun 14, 2009, 8:01 PM

Вкоренен

  Poetry » Other
1.1K 0 0

Скоростно завъртане...

Причерняване... Припадък.

Колко още от това ще има?

Въртящи се снежинки,

запълват всяка празнина,

всяко пространство, в което

ти се присаждаш като корен.

Като паразит.

Но не! За теб това не е достатъчно!

Ти искаш още да изпи(т)ваш чувствата ми!

Да ги привличаш, с очи да ги обвиваш

и бавно да изсмукваш въздуха им!

Затова сега снежинките изстудяват

пресните ми, топли рани.

Незараснали предишните, ти отваряш нови!

И пак, присаждането продължава...

Скоростно завъртане...

Причерняване... Припадък.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...